Радяла
Аз станах и ще си отида,
разбрах, че няма да ме спреш.
И няма да ти се обидя.
Едва ли ще ме разбереш
Обичах те, дълбоко нежно
и още те обичам, знай!
Дано и в теб остане нещо...
Не! Всъщност нека да е КРАЙ!
Отивам си самотен в мрака,
в душата ми цари печал.
И виждам аз единствен изход
във острия двувръх кинжал
© Иво Станчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
