Радяла
Аз станах и ще си отида,
разбрах, че няма да ме спреш.
И няма да ти се обидя.
Едва ли ще ме разбереш
Обичах те, дълбоко нежно
и още те обичам, знай!
Дано и в теб остане нещо...
Не! Всъщност нека да е КРАЙ!
Отивам си самотен в мрака,
в душата ми цари печал.
И виждам аз единствен изход
във острия двувръх кинжал
© Иво Станчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
