Nov 27, 2007, 11:26 AM

Раздяла

  Poetry » Love
723 0 4

Раздяла

Ти първа почна нашата любов,

тя беше нежна и красива,

целувахме се ден и нощ

и любовта ни сякаш бе магия.

 

Връзката ни с тебе бе за кратко,

но много спомени остави в нас,

но защо не сторихме пътека за обратно,

а казахме си "сбогом" в този час.

 

Къде да търся следа от тебе,

къде да търся твоето лице,

аз гасна бавно със спомена за тебе

и цветето изсъхва в моите ръце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...