Aug 28, 2009, 10:21 PM

Раздяла

  Poetry » Love
788 0 0

Мрачна е, за жалост, и тази вечер
и пак те чаках там - на нашето място,

стоях сама, и гледах пътя -

дали ще те зърна да идваш към мен?

Уви! Теб те нямаше! Ти отново не дойде!

Вече нямах сили да те чакам!

Ти отново ме предаде, потъпка ме жестоко!

Забрави всичко онова, което имахме,

сложи кръст на всичко онова, което създадохме!

Обърна ми гръб!

Твое право е! Ти чертаеш живота си!

Но никой друг няма да плаща за твоите грешки!

Остани там, където си и никога не ме споменавай,

заличи всичко, изтрий всеки спомен и всяко чувство!

Върви напред, но без мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...