Раздяла

Poetry » Love

785 0 0

Мрачна е, за жалост, и тази вечер
и пак те чаках там - на нашето място,

стоях сама, и гледах пътя -

дали ще те зърна да идваш към мен?

Уви! Теб те нямаше! Ти отново не дойде!

Вече нямах сили да те чакам!

Ти отново ме предаде, потъпка ме жестоко!

Забрави всичко онова, което имахме,

сложи кръст на всичко онова, което създадохме!

Обърна ми гръб!

Твое право е! Ти чертаеш живота си!

Но никой друг няма да плаща за твоите грешки!

Остани там, където си и никога не ме споменавай,

заличи всичко, изтрий всеки спомен и всяко чувство!

Върви напред, но без мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0