Не ми го казвай - виждам го в очите ти.
Не ме докосвай с дланите студени.
Не ме прегръщай с ръце треперещи от страх.
Сърцето ми го казва - оставяш ме сама.
Без теб аз няма повече да съм човек,
без теб се чувствам празна и скована като лед.
Но ледът в мен ще се стопи
и ще удави всички наши спомени.
Осъзнай се и реши,
защото всичко си отива,
всичко се топи,
а без мен щастлив не можеш да си ти!
© Елизабет Матеева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
