byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Aug 19, 2009, 9:44 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
690 0 10

 

 

На Г.

 

 

А трябваше да викам подир тебе,

додето не пресипе тъжният ми глас,

наместо туй - след сянката ти гледах

и проклинах тихо онзи късен час.

 

Отиде си и нещо се пречупи в мене.

Небето ме удари с натежала длан,

а твоят образ ме преследва с времето

като спомен топъл, но неизживян.

 

Отиде си и нямах сили да те върна,

притихнах в струните на своя свят.

Едно сърце със нежност ме обгърна,

за да ме научи да живея пак.

 

 

 

 

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??