Apr 26, 2009, 12:47 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1.3K 1 3

                Раздяла

 

Не те обичам, остави ме,

не се натрапвай в моето сърце.

Достатъчно търпях те, разбери ме,

отдавна съм без теб във свойто битие.

 

Ти бе тъй добър със мене

в началото на нашата любов.

Но стигах ли ти, честно ти кажи ми,

една-единствена сред толкова жени.

 

Ти беше Дон Жуан за всички,

които носят името жена.

И мъката у мене, що запали,

за тебе нямаше цена.

 

И болката у мене, що остави

дълбоко в моята душа,

и твойте вечни изневери

с безброй несвързани лъжи.

 

И свян, морал, за теб са непознати,

на истинска любов си неспособен ти.

Но няма право днес жена ти

да казва гласно своите мечти.

 

Очаквах много аз от тебе,

приятел и другар в живота свой

и искреност, и нежност тъй мечтани,

несъществуващи в живота твой.

 

За туй те моля, остави ме,

заключих вече своята мечта.

От тук нататък вече с мен е

безкрайната и тежка самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми написаното!!! Поздравявам те!!!
  • Щом не си заслужава, продължавай напред!
    Но не в безкрайна самота!
    Търси я - някъде те чака,
    за тебе само - Обичта!
  • Много вълнуващо за хора преживели подобни ситуации в живота си.Харесах и те поздравявам. Дими

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...