Apr 26, 2009, 12:47 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
862 1 3

                Раздяла

 

Не те обичам, остави ме,

не се натрапвай в моето сърце.

Достатъчно търпях те, разбери ме,

отдавна съм без теб във свойто битие.

 

Ти бе тъй добър със мене

в началото на нашата любов.

Но стигах ли ти, честно ти кажи ми,

една-единствена сред толкова жени.

 

Ти беше Дон Жуан за всички,

които носят името жена.

И мъката у мене, що запали,

за тебе нямаше цена.

 

И болката у мене, що остави

дълбоко в моята душа,

и твойте вечни изневери

с безброй несвързани лъжи.

 

И свян, морал, за теб са непознати,

на истинска любов си неспособен ти.

Но няма право днес жена ти

да казва гласно своите мечти.

 

Очаквах много аз от тебе,

приятел и другар в живота свой

и искреност, и нежност тъй мечтани,

несъществуващи в живота твой.

 

За туй те моля, остави ме,

заключих вече своята мечта.

От тук нататък вече с мен е

безкрайната и тежка самота.

© Пепа Райчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми написаното!!! Поздравявам те!!!
  • Щом не си заслужава, продължавай напред!
    Но не в безкрайна самота!
    Търси я - някъде те чака,
    за тебе само - Обичта!
  • Много вълнуващо за хора преживели подобни ситуации в живота си.Харесах и те поздравявам. Дими
Random works
: ??:??