Раздяла
Зная, нищо вече не е същото!
Устните с оня дъх теменужен
днес смълчани са, свити и лъжещи
и не шепнат колко съм нужен.
Не изгарят очите - студени са,
мене гледат, а дори не ме виждат,
бяха слънце, а сега вледенени са,
като облаци мрачни прииждат.
И в душата мечтите замръзнаха,
запристъпя самотата на ходом,
ти си тръгна, а ръцете не дръзнаха
да помахат ми даже за сбогом.
И какво ми остана? Усмивките -
тези слънчеви, гдето ми прати,
тук отляво са, пазя ги - всичките!
За утеха - бездумни, чудати.
Ще ги скрия - дълбоко, за спомен са,
нали с тях от тебе подишах,
незабравки - букетче, откъснах ти
и прощално писмото си пиша!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
