Раздяла
Раздялата идва,
всичко ще свърши.
Животът ме вика,
но вие оставате в мен!
Класът се разпада -
няма лудории вече.
Наесен пътят ни чака отново,
без вас нищо няма да е същото...
Не просто приятели бяхме,
ежедневно ние заедно седяхме.
Споделяхме и радост, и болки.
Имахме си всичко - защо трябва да свърши?
© Михаела Канелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
