Раздяла
Ето. Наближава.
Радостта си тръгва,
а страхът остава.
Тя е толкова наблизо,
че почти усещам
как аха - и през вратата влиза.
Може би параноясвам.
Не е страх, а обич само -
всичко толкова е ясно.
Виждам я в далечината
как проблясва...
А е толкова позната...
Няма страшно - ще отмине.
Не е край, а просто спирка -
ще го видиш след година.
Толкова е близо, а далече
нещо в мене шепне,
че не ще го видя вече.
Ето я - почука.
Сякаш слуша от одеве
за какво си мисля тука!
Бързо, целувка ми дай
и се махай да не ни види,
повече недей отлагай!
Трудно ще ни бъде - то се знае,
но ще е за малко, казваш.
Обещавам, няма да мечтая,
ти от нас недей
да се отказваш!
ЦГ.
© Цветелина All rights reserved.
