Nov 8, 2017, 9:02 AM

Раздяла

  Poetry » Love
719 0 3

Как да престана за теб да се моля,

когато в сърцето ми огън гори,

проклета да бъде онази неволя,

която сърцата ни две раздели.

 

Как да премахна тъгата от мене,

когато очите ми ронят сълзи,

как назаде да върна туй време,

когато тъй бързо напреде лети?

 

Как да забравя за тебе кажи ми,

как да забравя кажи ми за нас,

за грешките мои, любима, прости ми,

за всичко където виновен съм аз.

 

Вървиме сега в различна посока,

добра или строга, черна или бяла,

любовта към някои е твърде жестока

за едни идеал - за други раздяла.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...