Jan 23, 2021, 11:29 AM

Раздяла

  Poetry » Love
323 0 0

В смълчаната стая сякаш, че зима

и двамата с теб в студ е сковала. 

Хлипа със глас тишината незрима, 

своята скръб едва обуздала. 

 

Усмихваш се ти, по навик невинно -

това, сякаш стопля зимния мраз.

За миг си повярва сърцето наивно, 

че връща се лятото пак между нас. 

 

Но това не е вече усмивката, дето

струеше в лазура на твойте очи. 

Топлия лъч, любовта и сърцето, 

къде ги затрупа снегът – не личи...

 

Затуй ще си тръгна. Късно е вече

през сълзи да казваш, че обичаш ме пак. 

Ще бродя безпътен в зимната вечер, 

като вихър свободен и чист, като сняг! 

 

Искаш да знаеш какво си прибирам:

ето - оставям всички наши мечти! 

Нищо, че за теб аз вече умирам - 

ще ги изпълниш с друг, може би... 

 

И свойте чувства при теб ще оставя - 

големи са твърде за куфара скромен. 

Взимам надежда и за край ще добавя

един чуден сън и милия спомен... 

 

Една подир друга звездите умряха. 

Отронват очите зрънце тъга. 

Протяга ръце камината плаха

и милва ме с топлия дъх на жена... 

 

Изведнъж сякаш всичко на теб заприлича,

твойто име нашепва хладният мрак. 

Ласка от спомен пред мен се съблича -

красивото: "Сбогом!" на любовния праг... 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...