Apr 11, 2006, 8:15 PM

Раздяла

  Poetry
1.1K 0 1
Събуди ме преди да си тръгнеш.
Не изчезвай просто така.
Знам, че мразиш сбогуването,
но нека не става така.
За последно ще зърна лицето ти
като призрачна сянка в нощта
и безмълвно ще се сбогуваме,
и безмълвно ще възроптя.
Но ти продължавай, не спирай, не се обръщай назад.
Прави се, че не разбираш, прави се, че просто спя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лоло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....