Раздяла с морето
Аз вървя с мокри стъпки по морския бряг.
Светофарът на флага не свети в зелено.
На талази разбиват се впряг подир впряг.
И е снежно, и зло... И е много солено.
Тука лятото вчера остави следа
и вълните я правят от бледа по-бледа.
Изличават те всичко... Самата вода
се топи от възхита след свойта победа.
Разпиляват се в крясъци бял албатрос,
с буревестник и чайки, предричащи бури.
Над бездънната паст е надвиснал въпрос,
като мокра, извита към себе си, пура.
И се стапят на капки парченца от лед,
тези нищо незначещи зимни кристали.
Заледеният залив напомня за теб
и морето, раздялата наша видяло.
© Елия All rights reserved.
