На сина ми

А като дойде време да си тръгна,
едно врабче на прага нахранете...

Росица Кунева
 

Внезапно ли ще тръгна
или в предвиден ден...
дори да ти е трудно,
недей рида̀ за мен...

Изпей любими думи –
измислица една –
и нека помежду ни
остане тишина.

Недей гори тотеми,
дори да ти горчи.
Последен лъч ще взема
от твоите очи.

В миг безпощадно кратък,
към Бога щом затичам,
ще грабна (без остатък)
твоето: " Обичам..."