Разголване
Разголване
Труден съм с характера чепат,
тежък като циганска плесница!
В душевния ми кръговрат
Сатаната рядко ми е брат!...
По-често Любовта ми е сестрица...
Не замезвам със шампанско и хайвер,
сладнят ми друмите, постлани с рози!
От хорска кал коматът ми е чер,
насолен обилно с лют пипер!...
Сянка съм!... В безпътни коловози.
А беше лято!... Урожай прибрах...
Ключалката разбил на чувства слепи!
И ново семе в угарта посях,
но не покълна!... С Нищо го полях...
От Нищото отгрeбвах с пълни шепи!...
Некрологът със последния ми стих
нагарча като гозба прегоряла...
Апетитът си със него заситих,
че къшей хляб в дома си не открих...
Воденицата е вече запустяла...
С тъга премитам прашния хамбар...
Ах, как копнея жито да открия!
За поменник по охладена жар...
И ще пропълзя като ненужна твар
в изхабената ми същност да се скрия...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
