Аз искам днес отново да те питам

дали и там си все така нещастна?

Това, което всичко тук изпита

измъчва ли те все така ужасно?

Или щастлива си – далеч от този свят

със твоите любими сериали?

Вълнуваш ли се кой е тук богат

и кой е беден? Питаш ли? Едва ли...

Аз сякаш пак на твоето легло

приседнал съм... И пак мълча... И чакам...

Да, свърши, свърши твоето тегло...

А днес очаквам твоя глас от мрака...

Но всъщност... няма нужда да говориш.

Мълчи сега и гледай ме отгоре.

Аз не желая с тебе днес да споря.

Послушай само – нека аз говоря...

Защо ли ? Е, защото вече зная –

ти беше права – дъното сме стигнали...

А хората - все повече отчаяни

посрещат всяко утро като стигма...

Ти слушай само ( ала без оценки...)

Днес още грабят, даже вече с квоти.

Грабежа поделиха тъмни сенки

отново със лица на мафиоти...

Посегнаха с грабливите си пръсти

повторно към парите на стотици.

По Коледа набожно пак се кръстят

и пускат грош на просещи старици...

Те днес не гледат твойте сериали.

Сценарий свой сега са си написали

И своя път отдавна са избрали

А ние наблюдаваме ги слисани...

Не знаем вече тук ли сме... къде сме...

На този свят ли сме или ни няма...

И питаме  се – зле или добре сме,

натикани във тази кална яма...

Не отговаряй! Отговора зная.

И затова и сам  си отговарям

Да , стъпили сме на ръба... на края...

И в този ад...надеждата изгаря...

Сега си тръгвам, пак ще поговорим...

Макар, че ето – пак сънят ми бяга!

Но ти постой, погледай ме отгоре...

И ме завий, защото вече лягам...