Разговор с мама
Аз искам днес отново да те питам
дали и там си все така нещастна?
Това, което всичко тук изпита
измъчва ли те все така ужасно?
Или щастлива си – далеч от този свят
със твоите любими сериали?
Вълнуваш ли се кой е тук богат
и кой е беден? Питаш ли? Едва ли...
Аз сякаш пак на твоето легло
приседнал съм... И пак мълча... И чакам...
Да, свърши, свърши твоето тегло...
А днес очаквам твоя глас от мрака...
Но всъщност... няма нужда да говориш.
Мълчи сега и гледай ме отгоре.
Аз не желая с тебе днес да споря.
Послушай само – нека аз говоря...
Защо ли ? Е, защото вече зная –
ти беше права – дъното сме стигнали...
А хората - все повече отчаяни
посрещат всяко утро като стигма...
Ти слушай само ( ала без оценки...)
Днес още грабят, даже вече с квоти.
Грабежа поделиха тъмни сенки
отново със лица на мафиоти...
Посегнаха с грабливите си пръсти
повторно към парите на стотици.
По Коледа набожно пак се кръстят
и пускат грош на просещи старици...
Те днес не гледат твойте сериали.
Сценарий свой сега са си написали
И своя път отдавна са избрали
А ние наблюдаваме ги слисани...
Не знаем вече тук ли сме... къде сме...
На този свят ли сме или ни няма...
И питаме се – зле или добре сме,
натикани във тази кална яма...
Не отговаряй! Отговора зная.
И затова и сам си отговарям
Да , стъпили сме на ръба... на края...
И в този ад...надеждата изгаря...
Сега си тръгвам, пак ще поговорим...
Макар, че ето – пак сънят ми бяга!
Но ти постой, погледай ме отгоре...
И ме завий, защото вече лягам...
© Георги Ванчев All rights reserved.
