Разговор за Любовта
Пада листа - от тебе, отронен,
блудна песен над бистра вода,
за душата ти - Върбови клони,
търси в мрака, спасителен бряг!
След реката, в морето безмерно,
той ще плава сред бурите, ням,
ти ще молиш, Нощта да го зърне,
в знак на милост да пусне Съня!
Пак във цвят ще сънуваш тогава,
на Тъгата, ще кажеш: Поспри,
аз ще чакам за Слънце, оставам,
ще опитам - да бъда щастлив!
Ала, знаеш, дори... да отмине,
да проблесне в небето - Зора,
без Жената, светът немислим е,
без Любов - всяко утро е Ад!
Затова, ти грабни сам, Съдбата,
думи две, най - вълшебни, кажи,
Тя ще дойде - и с вашето Лято,
ще се ражда Денят, по - красив!
И защо да ти вярвам, ме питаш,
с тези пълни със горест, очи?
Запомни, аз създадох... Земята,
с Обичта Ви, до днес... се върти!
© Ангел Колев All rights reserved.
