Лунна разходка
Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших?
Защото паметта не ги забравя!
Един ли недописан любовен стих
в душата запокитих, изоставих...
Една ли любов на клада не горя
с чувството, че пак ще се повтори!
Изоставена е будната зора,
но за всеки влюбен грее в простора.
Тя носи упование и светъл покой,
който нощната ми болка топли.
Останал сам, все питам: кой
дявол крие луната във облак?
© Стойчо Станев All rights reserved.
