Разходка по плажа
Вода и Слънце – Святост неизмерна.
И гола истина, захвърлена на плажа.
Танцуват тъжно нимфи, уловени
от сръчните ръце на млад рибар.
А той ги гледа - дири си невеста
и влюбва се във всяка поотделно,
а толкова е млад, че се не сеща
що да стори в свойта лековерност.
И суети се момъкът май прекалено.
С очите си красиви мен съзира.
И пуска нимфите, от мрежите освободени.
Тогава сетих се... че мен избира.
© Димена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
