Въртят главици слънчогледите,
щастливи, с грейнали лица.
Не слънцето, а тебе гледат те,
усмихват се като деца.
А роклята ти волна птица е.
Безгрижна с вятъра лети.
Замаяни проблясват спиците.
Във въздуха “обичам те” звучи.
© Георги Стоянов All rights reserved.
А и обичам да стоя в светлата част на живота.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
