Jun 22, 2010, 9:59 AM

Разкажи ми, ветре...

  Poetry
811 0 16

Разкажи ми ветре приказка една

Приказка със чудеса

Душата моя тъй е зажадняла

Душата моя не е цяла...

Моля ти се ветре разкажи ми

Чудеса от приказките покажи ми

Помня как разказваше ги мама

Вярвах...

Не бяха те измама

Душата моя детска си остана

Сега е като жива рана

Иска...

приказка да и разкажеш

Раната с мехлема да намажеш

Знам аз ветре 

Стават чудеса

Ти ги знаеш - пътуваш по света

В приказка ги ветре събери

Чакам да ми я разкажеш ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...