Jun 9, 2010, 11:12 PM

Разкаяние

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Сгреших за теб

 

теб бях посочила за  Бог

 

 

Издигнах те във култ

 

и без да се замисля

 

престъпих първа Божията заповед...

 

 

А после и онази за лъжата

 

за прелюбодейството

 

и тъй нататък...

 

 

И докато жената

 

в мен

 

разпъната на кръст

 

роптае

 

отдала се на Дявола и Сатаната

 

ще се измъчвам до безкрая...

 

 

Забравила

 

че само Господ

 

е началото

 

и краят...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...