May 24, 2008, 6:07 PM

Разковниче

  Poetry » Love
780 0 7
             Разковниче

Разковниче аз търся по полето -
разковниче на моята любов,
без нея празно е сърцето
и плаче тъжно и само!...

А беше казала ми циганка:
"Когато минеш сам-сама
под лунните лъчи - такава мистика -
тогава ще намериш любовта!..."

"От извор на полето ти да пиеш
ухание на слънчеви цветя,
със капчици вода да се измиеш,
и утринна ще бъде любовта!..."

Така и сторих - тръгнах по полето...
и чаках лунните лъчи,
а после извора намерих -
съзрях зад мене нечии очи!...

Това ли си - предание любовно,
това ли си сънуван призори?...
Циганка погледна във съновник
и каза ми:"След него ти върви!..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...