Dec 7, 2013, 8:09 PM

Различен

  Poetry » Love
682 0 8

Различен си... това харесах в теб.

Сега различното ме кара да тъгувам.

Мълчанието ти сърцето ми боде,

сега и думите ми трудно се римуват.

 

Къде остана нашият си свят?

Изгубихме се между днес и вчера,

а беше хубаво да мога да летя.

Сега студено ми е и треперя.

 

Различен бе във хубав предислов,

сега различното е болка и убива.

Оставям ти д(т)ъгата в послеслов,

че римите ми вече са горчиви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...