С Андрей Първозвани си тръгва ноември.
Ще го запомним с маска и с есенен шал.
Загърнат с тъга и с палто от надежди
чезне в мъглата замислен, смълчан.
Бавно пристъпва, а след него декември
прага прекрачва с препълни торби.
В небето препуска впряг от елени,
гирлянди скрежат в разноцветни искри.
Декември! Някому дал, другиму взел…
Смесени чувства, раздвоена душа….
Рождественска нощ оживява с надежда,
с искрено чувство и с човешка молба… ...