Oct 9, 2012, 3:30 PM

Различна

1.3K 0 7

РАЗЛИЧНА

Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.

 

Денят е тук. Пореден и известен.
Паважът вън е пак един и същ.
Ухае въздухът на диви кестени,
а облаците бременни са с дъжд.

 

Прекрачвам прага. Улицата стара
повежда в същия утъпкан път.
Във прашното око на светофара
се вглежда ежедневно-сив светът.

 

Изпраща есента последни птици.
Звучи прощалният им многоглас.
И този ден на другите прилича…
Различна само станала съм аз…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...