Feb 24, 2008, 3:31 PM

Различно

  Poetry
625 0 2
 

Различно

 

Не заспивай, нощта е прозрачна,

в нюанси на синьо привлича страстта

и в блед полутон, и малко различна

с аромат непознат ми ухае плътта.

На дъх разстояние пред тебе заставам

и тръпна в очакване на нещо различно.

В полумрака на стаята до тебе оставам,

до полъха свеж и така нетипичен.

Не казвай и дума - те са ненужни,

влей се със поглед във мойто съзнание!

Изтрий със докосване ласките чужди

и нека си спомням за теб до незнание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....