Разлистено
Ако този сезон - предзеленно мълчание
изведнъж се разлисти у мене до стих,
ще разказвам дълбокия сън на тъгата си,
докато и последният сняг се стопи.
Докато съблека този мраз от сърцето си,
вкаменявал до днес всяка идваща мисъл.
Как така съм била неистово себе си,
без да бъда обичана някога истински?
И когато се плиснат като ручеи думите,
докато се разсмеят насън гласовете им,
те ще хукнат - звънливи, пролетни бързеи
по реките ще хукнат, полудели към тебе.
Ще разкажат внезапно роденото щастие
без боязън от тънка слана или студ.
Ето, сетили твойто сърце като стряха,
те се връщат спокойни като птици от юг.
И разлистено слънце расте под крилете им -
малки радости, скупчени в думата утро.
И се будя обичана, пролетна, светеща,
и не помня кога и какво съм сънувала.
© Бистра Малинова All rights reserved.
