Запазваш за добрите времена
усмивката си радостно различна,
широка носиш свойта немота,
простиш ли си, зелен ще те разлисти.
Изгрява над мъглите ведрина,
изтрива ситни бръчици, оглажда
на болката вкопаната черта,
надеждата пропъдена възражда.
Засмените посоки те влекат,
разтваряй пъпки пролетно кармични.
Дъждовна благодат да извалят
небета по законите физични.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
