Dec 21, 2016, 9:07 PM

Размечтах се по спомени

  Poetry » Love
702 1 3


Размечтах се по спомени
за най-дългата нощ
като миг как премина,
с нежни думи отронени...
Нека пак да е зима.
В прегръдката на топлата ти мощ
и плахо, и смело за теб да ме има.
Размечтах се по бъдеще
за равноденствия влюбени
и полети на кръстопътище
за теб и мен, в огън пробудени.


Galaxi

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...