Разминаване
Ти ще съжаляваш за поканата
и възможността, пред тебе блеснала.
Аз ще съжалявам за измамата
и, че някога случайно съм те срещнала.
Всеки ще върви по пътя стръмен
със надеждата, че може да се срещнем.
А ако случайно, в миг, се зърнем,
ще отминем, без да се погледнем.
Люлякът все тъй ще си ухае.
Ала без да му усетим аромата,
ще извърнем с теб главите си нехайно,
като абсолютно непознати.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
