Разминаване
Ти ще съжаляваш за поканата
и възможността, пред тебе блеснала.
Аз ще съжалявам за измамата
и, че някога случайно съм те срещнала.
Всеки ще върви по пътя стръмен
със надеждата, че може да се срещнем.
А ако случайно, в миг, се зърнем,
ще отминем, без да се погледнем.
Люлякът все тъй ще си ухае.
Ала без да му усетим аромата,
ще извърнем с теб главите си нехайно,
като абсолютно непознати.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
