Били сме под ботуши всякакви -
и византийски, турски, и румънски,
но сме успявали все някак си
да съхраним рода си и духа си.
Какво се случва днес във Татковината?
Не ни е нужно чужди да ни требят.
И без това сме вече половината
от тези, дето бяхме преди време.
И без това чудесно си се справяме
сами да заличиме свойта нация.
Но крачим гордо, лозунги развяваме,
че борим се за мир и демокрация.
© Керанка Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
