Били сме под ботуши всякакви -
и византийски, турски, и румънски,
но сме успявали все някак си
да съхраним рода си и духа си.
Какво се случва днес във Татковината?
Не ни е нужно чужди да ни требят.
И без това сме вече половината
от тези, дето бяхме преди време.
И без това чудесно си се справяме
сами да заличиме свойта нация.
Но крачим гордо, лозунги развяваме,
че борим се за мир и демокрация.
© Керанка Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
