Размисли на брега на реката
Светът не става по-добър,
когато някой си отиде.
Допуснеш ли на своя кър
да сееш гняв и зли обиди -
ще жънеш тъмни ветрове
или непожелани бури.
Човек расте със векове.
Но стига миг - да се катурне.
Не плевели отчувай - ръж -
тя вретени и носи хляба.
Послушай пролетния дъжд -
той в тон със птицата припява.
Бъди без грош, но духом чист,
нощта тогава ще е сладка -
един наивен ранилист,
под който се е скрила мравка.
Със теб какво да отнесеш?
Не струват сенките лъжливи.
Все идва ден да разбереш,
че тлен сме, даже е приживе.
че смила ни без милост в път
часовник със стрелки ехидни.
Не става по-широк светът,
дори и някой да си иде.
© Валентина Йотова All rights reserved.
