Размисли на една тъща...
Размисли на една тъща
Зетят, може би, в началото е чужд човек,
влязъл зад домашната ограда,
ала все да ти доказва, вече четвърт век,
че Бог изпрАтил го е за награда…
Че младееш, “майко” и да не можА да каже,
още повече това обидно “бабо”,
уважение към теб успя по- бързо да покаже,
но, и че с намесата ти ще се бори храбро…
Явна битка никога не вОди! Просто не личи
нещо от теб да не е доволен…
Говори обикновено много, ала ако замълчи-
значи сгафила си! По закон природен
вината е за всичко твоя! И времето ако вали,
хладилникът ако не е редовно пълен,
боклука кой да хвърля и само кой да пазарИ
и украинците, че са на пейзажа роден!
А ти не искаш нищо, но в тяхното семейство
не бива битки да се водят, ни за пари,
ни за ангажименти към бита, или съдействие!
И в ежедневието сиво- мир само да цари!
Инъче е безподобно сръчен и полезен у дома-
развалИ се нещо, пипне го и става ново!
Но сме различни- от вчера аз го искам- за беда
“да” казва той, но “нявга” ще е готово!
Не пие и не пуши, не вярвам по жени да ходи!
/По моему е малко стиснат, затова.../
Не е претенциозен, скучен е животът, който води,
издържа също дълго без храна и вода!
Та всички “грехове” до край му се прощават
заради търпението, което е несравнимо!
Ако бури вътрешни или природни се задават-
той изчаква да преминат, че непоправимо
ще е като бедствие, ако отвърне със подобно!
Затова весден и от все сърце желая:
Здраве и живот, все така разумен, но редовно
да го прави! Дали ще е така, не зная…
Все пак е зет и казват, че е мед, но само до обед!!*
обед/ диал. Обяд/
© Ирина Филипова All rights reserved.
