Размисли през ноември
Понякога си трябват чудеса
под покрив от звезди и сини нощи.
С една Луна надникнала в света,
където се заспива с вяра още.
Където се преструва есента
на сива и сърдита, без окраска.
А вятърът, подир керван с листа,
по улиците с нокти дълги драска.
Прецапва Дъжд, като неканен гост -
щастлив, че сам създава си морета.
Зад ъгъла е зима - вдига тост.
А юни? Той е толкова далеко.
Ей затова са нужни чудеса
и вяра, и звезди с усмивки златни.
И мислички, които да не са
сълзливи, а щастливо-синьо лятни.
© Деа All rights reserved. ✍️ No AI Used
