Размисли при гроба на Майка ми
Отново вкъщи се завръщам, Мамо,
но чувствам хлад и липса на уют.
И търся вечно силното Ти рамо,
подкрепящо ме в мигове на смут.
Докле съм жив Ти в мене ще живееш,
в делата ми сияйна ще блестиш.
И с право над смъртта ще се надсмееш,
на враговете си готова да простиш.
Споделям, Майчице, живота си със Тебе,
потребно е за двама ни това.
Ликът Ти светъл да пребъдва в мене,
изваян, чрез безсмъртните слова.
Така раздялата ни временна ще бъде,
но всъщност винаги ще сме със Теб в едно,
защото паметта Ти ще пребъде
в Твоя син сред пламенна любов.
Там някъде в безкрая на Всемира,
пътеките ни ще се съберат,
чрез Любовта душите се намират
и продължават своя вечен път.
но чувствам хлад и липса на уют.
И търся вечно силното Ти рамо,
подкрепящо ме в мигове на смут.
Докле съм жив Ти в мене ще живееш,
в делата ми сияйна ще блестиш.
И с право над смъртта ще се надсмееш,
на враговете си готова да простиш.
Споделям, Майчице, живота си със Тебе,
потребно е за двама ни това.
Ликът Ти светъл да пребъдва в мене,
изваян, чрез безсмъртните слова.
Така раздялата ни временна ще бъде,
но всъщност винаги ще сме със Теб в едно,
защото паметта Ти ще пребъде
в Твоя син сред пламенна любов.
Там някъде в безкрая на Всемира,
пътеките ни ще се съберат,
чрез Любовта душите се намират
и продължават своя вечен път.
© Виктор Костадинов All rights reserved.
