Размисли след поредно глупаво изказване
В Румъния, министрите крадат.
В България, министрите са цвете.
Два народа, като братя спят.
Неоседлани вече са конете.
Кой има смелост, кон да оседлае?
Хвърли ли те, счупил си гръбнака.
Доброто куче, също само лае,
че дажбата си да не я прецака.
Устата ми се дави от псувни.
Търпението, вече ме изстиска.
Какви ти светли и спокойни бъднини,
щом никога не бил си ти министър?
Искренни са техните лъжи.
Един със друг, те вече са верига.
Тя оковава нашите души,
но явно, че душите не им стигат.
Набиха ни надеждите на кол.
Вярата, подпалиха на клада.
Какво, че кралят ни, е чисто гол?
На търпеливите това се пада.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
