Размисли за любовта
Размисли за любовта
Неясен звук прониза тишината,
но туй шумът е, знам, от моето дишане.
Напомня ми за теб, за самотата,
за болката от силното обичане.
И питам се, какво от туй, че жива съм,
че вън липите с хиляди ухания
упойващо рисуват сенки в моя сън,
а щом се сепна, мигом са забравени?
Какво от туй, на глас крещя, че има те,
реален че си в моята вселена,
щом пясъчно от мене чезнат силите
и боря се - кошута уловена.
Но падна мрак. Не чувам своето дишане.
Сърцето замълча, не бие бърже.
И болката от силното обичане,
аз вече зная - тя ще ме довърши...
© Яна All rights reserved.
