Размисъл
657
0
1
Недей да се завръщаш, нежелана.
В онази тиха, бяла слепота!
Там никой не очаквате засмяна
В косата ти проблясва белота!
Там всичко е замълкнало отдавна
Спомена дори е луда тишина!
Изоставена а все още си им вярна
Та, ти за тях дори не си била!
Затворена е външната врата
Нямаш майка, ни баща
Сълзите не отронвай, ни тъга
Търси приют за своята душа!
Недей да се завръщаш, нежелана !
Прикривай се в своята самота
Нали не искаш отново да си окована
В твоя дом с паяжина от лъжа!
/посветено на изоставените деца/
© Мария Николова All rights reserved.
