milanov1 (Иван Миланов Шопов) milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69
Apr 30, 2009, 8:10 AM

Разочарование

  Poetry » Love
797 0 3

Защо посърнал лутам се в безкрая

със своя застаряващ вече лик.

Но любовта ми още аз не зная

дали ще срещна в този свят велик...

 

 

Край огъня на чувствата самотен

подклаждам наранената душа.

Но пак ще тръгна в хаоса порочен

отново и отново да греша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0