Разпадам се на изгреви и залези.
Разпадам се на дъждове.
Каквито и причини да измисляме,
сърцето има своите страхове.
Разпадам се на спомени и минало.
Разпадам се на ветрове.
Каквото е приготвила за нас съдбата,
на друг не можем да дадем.
Разпадам се на дълбини и на вселени.
Какво ще може да ме събере?.......
Една усмивка, две горещи длани..
и обичта на влюбено сърце.
© Мариана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
