На времето в пределите просторни

за кратък миг и аз се появих.

Земите приказни – и долните, и горни,

подготвяха за мен триптих.

В детството – тъгите си да срещна,

макар щастливо да остана то

и моята душа да стане грешна,

и завърти се пъкленото колело.

В младостта си – да съм безпогрешен,

под напора на всичките си грехове.

В мен – Богът млад бе предрешен

и вършеше каквото ще.

Сега, когато в зряла възраст,

натрупал спомени за мъдростта,

се чудя аз – Какъв ли кръст

ще ми подхожда най-добре за възръстта?

Дървен ли – от мойто детство? З

латен ли – от младостта?

Как да разпъна мойто роболепство,

за да възкръсна след това?

Коя е нишката в триптиха?

Кое е триединството на същността?

Измъква се животът тихо,

не отговаря при това.

Разпети петък е сега.