May 19, 2009, 6:37 AM

Разпилей ме 

  Poetry » Other
716 0 7

 

Разпилей ме

 

 

Днес беше краят!

Реших! Ще се махна!

От тебе,

от себе си,

от деня,

от нощта.

Не искам

чутовното

бавно угасване.

Само моля те,

вземи

от моята клада праха!

 

Разпилей го над утрото,

над морето,

над хората!

Най-вече над хората

и дано

станат добри,

щом

прашинка

от мене

вълшебно докосне  ги,

да забравят...

да мразят и да са зли...

 

© Димена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разнасяш доброта, дори и след смъртта.
    Но не бързай да тръгваш от живота.
    Радвай се, обичай и бъди обичана Димена!
    Поздрави!
  • Само моля те,

    вземи

    от моята клада праха!

    Разпилей го над утрото,

    над морето,


    над хората!
    ..Вечна и след смъртта, Диманче!..Поздрав!

  • Абориген- а толкова човечен !Да разбирам ли, че ми предлагаш да остана и самата аз да докосвам хората ?Нима внушавам това доверие ?Шегувам се , но благодаря ти за добронамереността!А Светлана посипвам с цяла шепа прашинки *доброта* - няма да кажа от къде ги имам !Благодаря на всички !
  • Но ако се махнеш, дали положението ще стане по-добро!?
  • Взех си прашинка от разпиляното...ще забравя,че е възможно да мразя дори...Благодаря!!!
  • Павли, посланието е следното : аз не издържам повече и се махам, но нека остане добрината ми и след мен , ако наистина добра била съм !
  • Всъщност - доста противоречиво послание. От една страна - много силен разрушителен порив - "разпилей ме", а от друга - съграждащ - "да станат добри". Мисля, че първото все пак надделява.
    Хубав стих.
Random works
: ??:??