Разпилях се в светлина

Разкъсах се и сам се разпилях -

по хълмове, по пътища, по урви.

Превърнах се в частици светлина,

които дръзко в тъмното се втурват.

Не, няма този път да позволя,

страданието да пирува в мене.

Затуй разпръснах толкоз светлина,

макар отвътре болката да стене.

Ела, любов, ела тържествен миг

и разруши прегради оскотели.

А някога дали ще ми простиш,

безбройните несретни изневери?

На себе си аз сам изневерих,

подведен от следи на нечии стъпки.

Сега дочувам ехото: Поспри,

пред кармата превърнала се в тръпка!