May 21, 2007, 9:09 PM

РАЗПЛАКАНА НОЩ

Poetry

654 0 0

                      РАЗПЛАКАНА   НОЩ

             КОЛКО СЪЛЗИ ДУШАТА МИ ОТРОНИ
             ВЪВ НОЩА САМОТНА И ТИХА....
             КОЛКО ЛЕСНО СЪРЦЕТО РАЗБРА,
             ЧЕ ОТ БОЛКА ИЗБЛИКНА И СТИХА...

            И    ГОРИ ... И   СТРАДА ДУШАТА
            НЕ НАМЕРИЛА СИЛИ И ВЯРНО СЪРЦЕ.
            С БРЕМЕТО ТЕЖКО ЛЯГАМ ВЪВ МРАКА
            И САМОТНА , С ТЪГА НА ЛИЦЕ...

            ОБИЧ И БОЛКА В ЕДНО СЕ ОПЛИТАТ
            И ВЪПРОСИ,ВЪПРОСИ ДУШАТА МИ ПИТАТ !?
            ОТГОВОР НЯМА , НЯМА ВЪВ МРАКА ....
            ВЯТЪРА ЗАТИХНА И ДЪЖДЪТ ЗАПЛАКА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0