Разплитам си, чорапите от яд,
че някаква копейка пак ме псува.
И сигурно ще викна на обяд
една девойка с мен да помърсува.
А тя ще ми покаже нов калъп.
Щадящ, но и приятно неприличен.
Макар обядът с нея да е скъп,
аз в крайна сметка кифлите обичам.
След нея, ще извадя тъп молив,
и стръвно - със запретнати ръкави
ще пиша пак, че космосът е крив
на днешните, диктаторски държави.
Юри
Йовев
Март
2023 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
