Разплитам си, чорапите от яд,
че някаква копейка пак ме псува.
И сигурно ще викна на обяд
една девойка с мен да помърсува.
А тя ще ми покаже нов калъп.
Щадящ, но и приятно неприличен.
Макар обядът с нея да е скъп,
аз в крайна сметка кифлите обичам.
След нея, ще извадя тъп молив,
и стръвно - със запретнати ръкави
ще пиша пак, че космосът е крив
на днешните, диктаторски държави.
Юри
Йовев
Март
2023 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
