Разпятие и котва – здраво дръж!
Небето ми съвсем обезумя,
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.
Делфини ли писукат – писък тих?
И китовете – да умрат изплуват.
И само в облачен, изплакан стих –
там нежността ми женска съществува.
А иначе съм бурен – жилав, сух,
препъвам, омотавам се и преча...
Мълча си. За лишеното от слух,
заболо нос в паницата човече.
Та, както казах, приземих се. Да.
Но кой е толкоз луд – да ми повярва?
Cтихиите – огън, вятър и вода,
все твърдоглаво, в сто бели ме вкарват.
И както си се влюбил – изведнъж,
така внезапно и ще ме намразиш.
Разпятие и котва – здраво дръж!
От небесата ми, да се опазиш.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
