На залеза на пътя в здрача,
в праха от хиляди души, 
видях разпятие да се гради 
от моя път, мечтите мой, 
усмивки, плач и неизживяни дни! 

Разпятие край пътя там видях, 
живота  чака да отсъди, 
мечтите и изминалия път,
с пирони здрави да разпъне,

Душата все към своето разпятие върви, 
по път, неравен, безпощаден, 
все с остри  камъни покрит
душата ни от пътя все кърви, 
с кръвта разпятието тя съгражда!

На залеза на пътя в здрача,
разпятие съзрях, 
разпятие втъкало в себе си 
плътта на минали мечти, 
на сбъднати препятствия!

На залеза на пътя в здрача,
събрах аз спомени и болка  
разпятие издигна се високо 
и там на него, аз съзрях, 
душата си в мечтите 
прикована и разпъната!

На залеза на пътя в здрача
разпятие видях!


Максим Велков