Разсъбличане на трудните слова
Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи,
че в днешно време трудно се разбираме?
Край кула Вавилонска все кръжим
накрая неразбрани си умираме.
Виновно ли е времето кажи?
Навремето приличах на Мадона.
Днес старостта така ме украси,
че гълъбите стряскам на балкона.
Виновно ли е времето кажи,
че временното постоянно стана?
Привикнахме с измами и лъжи,
а истината сива плесен хвана.
Виновно ли е времето? Защо
животът ненавреме се сбогува?
А причиненото навремето добро
след време вместо прошка ще изплува.
Ще разсъблича трудните слова
редувайки въздишки с многоточие.
Че за да сме в синхрон със слабостта
убиваме си времето предсрочно…
© Дочка Василева All rights reserved.
