Разсъждения на 50
Сякаш съм на двадесет и пет.
Куцукат дните бавно към прибоя.
Психически ли? Още съм наред.
Съдбата си не давам. Тя е моя!
Мълча на глас със пътя подир мен.
Причините ме молят за крещене.
След петдесетият ми ден рожден,
ме чака непонятно много време.
Разглеждам спомените като в стар албум
и всички са ми мили и любими.
Жовотът е като рахат локум.
Животът е всевишно изобилие.
Ще търся върхове да изкача.
От себе си ще давам за да имам.
Срещу нередностите ще крещя,
защото те, душата ми ще сринат.
За звук монетен няма да се дам.
Съдбата ми с пари не се купува.
Имам дух и той е моят храм
и като морето, нека да бушува...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Че какво са 50 години...
Много хубав стих. Истински.
Честит юбилей! -
Този силен дух и аз го усетих, а в комбинация с рахат локум, петдесетте години са като царски трон за мъжа.
Честит юбилей и благодаря, че прочетох! -
Валентин
То на 50 не си ли още младеж? Равносметки чак след 90, мисля си аз. 😊
Много готино стихотворение. -
Значи, разсъжденията ти са на двадесет и пет, нищо, че годините са петдесет!
Рожденият ден е празника на живота, а не на възрастта.
🍷ЧРД! -
Не е важно на колко години си, нито как изглеждаш, а как се чувстваш, Валентине...Мъжете повече се оплакват, но това, твоето "мълча на глас" много ми хареса! Целият ти стих е сътворен от обещания/ върховете те чакат, нередностите-също са за оправяне от някой../ и дано твоя дух е все така устойчив, за да надживееш и останалите 50 години!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чудесен стих, колко хора могат да го кажат днес?!...
Поздравления за тази равносметка.
Честит юбилей!🎂🍾